Елица Георгиева разказва за живота на две българки във Франция в началото на този век в новия си роман „Одисея на момичетата от Източна Европа“. Премиерата е на 21 ноември във Френския институт в София. На събитието ще присъства и авторката, която повече от две десетилетия живее в Париж, съобщават издателите от „Колибри“.

Въоръжена с „Големия енциклопедичен речник Ларус“ и „Малкия Ларус на добрите обноски“, студентка по кино в Лион открива „страната на свободата, на сирената и на говорещите трамваи“, бори се с тънкостите на френския език, сблъсква се и с едно особено отношение към „момичетата от Източна Европа“. Перипетиите са контрапункт на съдбата на втората героиня, отбелязват издателите. Дора е самотна майка на две момчета, преминала през възродителния процес и безчет житейски несгоди в България. Тя е

Младият поет Георги Георгиев, писателят Митко Джунгуров, Бина Калс и Николай Фенерски бяха обявени като лауреати на Годишните литературни награди на Община Бургас за 2024 г. Официалната церемония по награждаването се проведе във фоайето на Държавна опера - Бургас.

Плакет "Христо Фотев" за поезия бе връчен за книгата "В кожата на егоист" на Георги Георгиев, който обясни, че книгата е посветена най-вече на "здравословния егоизъм" и благодари за помощта при издаването на фонд "Култура", както и на писателките Роза Боянова и Наталия Недялкова.

Наградата за проза - плакет "Петко Росен" получи писателят Митко Джунгуров за своята книга "Съдник". Той коментира, че доскоро е писал разкази, след което е минал към по-широкия формат и не се е отказал от него въпреки трудностите.

Наградата "Пегас" за принос в развитието на българската литература, която се определя от комиси

„Многообразният Чудомир в неговото време“ е заглавието на нова книга на Николай Аретов и Алберт Бенбасат. Томът се стреми да постави Чудомир и неговото творчество в реалната му среда, да се потърсят връзките му с неговите предходници и съвременници, съобщават издателите от „Кралица Маб“.

По думите им Чудомир е сред най-четените и обичани български писатели, както е и сред най-разпознаваемите художници. „Литературната и художествената критика и мемоаристите му посвещават немалко писания, но сякаш не бързат да го поставят сред каноничните автори. Може би и за добро, така връзката на Чудомир с публиката остава по-интимна, по-близка“, посочват издателите.

Книгата на Николай Аретов и Алберт Бенбасат цели да проследи пътя на автора през годините, да се оповестят и осмислят по-неизвестни факти, да се изградят мостове между така наречените п

Никола Вапцаров е показал, че наистина е голям. Това каза директорът на Националния литературен музей (НЛМ) Атанас Капралов тази вечер в къщата музей на поета в София.

На събитието бяха отбелязани няколко повода - имен ден на поета, 115 години от рождението му, изложбата „Чака ме светът“ с експонати на музея и дарения, които са направени наскоро, както и 100 години от рождението на първия преводач на английски на Вапцаров - Питър Темпест. 

Вапцаров е един поет, който аз съм обичал винаги, още от юношеството си. Има сили, които искат да принизят неговата личност, неговото творчество. Много повече са тези, които обичат него и поезията му, каза Капралов. По думите му Вапцаров става голям поет все пак благодарение на една идеология, която в голяма степен помага това да се случи, но тогава е имало и други поети, чието творчество е било показвано, но не те н

В България няма запазен нито един глаголически ръкопис. За съжаление, тези, които изобщо са оцелели, се намират в чужди хранилища на най-различни места по света. Но при нас, слава Богу, са останали тези два ръкописа - Енинският апостол и Аргировият триод. Това каза проф. Елисавета Мусакова от Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (НБКМ) по повод експонирането на двата документа днес.